По пътя на себе-откриването и психическото благополучие, въпросът за нашата автентичност често заема централно място. Защо, независимо от желанието ни, понякога изглежда трудно да бъдем истински себе си? Сигурно си чул/a за Лиз Бурбо - психотерапевтка и писателка, която е съчетала години изследвания и наблюдения в областта на психотерапията. В този текст ще разгледаме тези мистериозни неверни вярвания, които ни връхлетяват и ни вкарват в разнообразни роли. Важно е да разберем, че всеки от нас е уникална комбинация от тези типажи, поради факта, че преминаваме различно през етапите на психическо развитие. Познанството с тези характери може да ти помогне да разбереш по-добре себе си и да управляваш по-ефективно твоето поведение, емоции и реакции. А ето ги и тях:
Маска на Бягащия – рана от отхвърляне
Страхуваш се от прекалена близост, често оставяш живота да тече покрай теб, а ти се чувстваш някак „извън“. Личното ти пространство е много ценно за теб. Понякога обаче и ти самият/самата нямаш добър контакт със себе си и особено с тялото си. Склонен/на си да гледаш с недоверие и да се отдръпваш, ако усетиш, че може да те отхвърлят. Всъщност копнееш за близост, но същевременно изпитваш страх от нея и предпочиташ измамната сигурност на самотата или света на въображението (фантастика, видео игри, филми, музика, изкуство и т.н.). Понякога този страх те кара да приемаш нещата лично, без да се замислиш, че другият може да има съвсем други основания да се държи по определен, без това да има общо с теб. Чувал/а си за себе си, че лицето ти често е като с маска, сякаш гледаш през другите. Възможно е изобщо да ти е трудно да гледаш в очите, да имаш проблем с очите или останалите сетива. Предпазлив/а си и избягваш чувствен физически контакт. Затова пък имаш много богат вътрешен свят, креативен/на си, раждаш нестандартни идеи. Определяш се по-скоро като интроверт и често предпочиташ индивидуалната работа пред другите възможни опции. Затрудняваш се да планираш, често ти се случва да чуваш за себе си, че планираш не според реалността, а според твоите фантазии. Ако работиш върху това да приемеш себе си, да усещаш повече тялото си и своите нужди, ще се чувстваш по-свързан не само със себе си, но и с околните. Себеприемането и любовта към себе си неминуемо водят до свързване на дълбоко ниво. Така освен света на фантазиите, видео-игрите, окултното, в които се чувстваш като у дома си, ще намериш още един пристан. Ще видиш, че не светът те отхвърля, а ти сам/a не си си позволявал/а свързване в истинския смисъл. Никога не забравяй: ти заслужаваш да си щастлив/а!
Маска на Зависимия – рана от изоставяне
Твоят най–голям страх - самотата. Често имаш огромни амбиции, искаш много повече, отколкото можеш да приемеш или правиш, но не го признаваш на глас. Същевременно ти е трудно да се смириш като нещо не се получва както си си го представял/a или пък да получиш подкрепа при нужда. Възможно е и да вярваш, че без помощта на другите си загубен/а и да си склонен/на да се вкопчваш в хора, идеи, неща. Често изпитваш чувството, че си ощетен/a и виждаш недостигащото, а не наличното. Дай си сметка, че имаш повече сили, отколкото смяташ, но те могат да се разгърнат само ако се задвижиш, воден/a от собствените си импулси и потребности. Във връзките се страхуваш най-много от изоставяне, дори си тръгваш пръв/първа, за да не те изоставят другите или пък трудно „пускаш“- човек, идея и пр. Обичаш да четеш и се интересуваш от много неща, често в социални ситуации дори изглеждаш като всезнайко. Съзнателно или не се стремиш се да си отличник/чка, за да получиш одобрение. Ако започнеш да вярваш в собствените си способности, с времето ще забележиш, че другите те харесват и тогава, когато се проявяваш като самостоятелна личност с ясно мнение и дори когато бъркаш. Трудно ти е да заявиш своите нужди, от страх да не те изоставят и затова, често се самоизоставяш и пренебрегваш. Не признаваш лесно, че имаш нужда от помощ и понякога сякаш очакваш другите да се сетят сами от какво имаш нужда и да ти го предложат. Възможно е да имаш проблеми с челюстите, зъбите, гърлото. Страхът ти от самота, често те прави зависим/а мнението на другите и те кара да "гълташ" своето недоволство или още по-лошо своите нужди. Ако ти самият/самата се приемеш и си позволиш да усещаш и действаш спрямо това, чувството ти за недостатъчност ще изчезне и ще се появи истинско удовлетворение от свързаността с другите, а тогава и страхът ще се стопи. Пробвай с малки стъпки напред да се показваш и заявяваш и ти гарантирам, че ще усетиш разликата!
Маска на Мазохиста – рана от унижение
Често си пречка за самия себе си. Винаги си готов/а да отстъпиш и въпреки това получаваш удари от всички страни. Имаш усещането, че от теб изискват прекалено много, подмятат те насам-натам, но рядко се съобразяват с нуждите и чувствата ти. Държиш се приятелски и мило с всички, но благодарност често няма. При натиск обаче показваш характер и дори си чувал/а за себе си, че се инатиш. Случва ти се дълго време да постискаш своите емоции и в последствие нещо малко да те засегне на по-лично ниво, че да избухнеш. Ако пробваш да изразиш спокойно и навреме отрицателните си емоции с времето ще видиш, че те не са страшни и лека полека ще се отпуснеш да си по-свободен/на в себеизразяването. Стани деен/дейна за себе си – в спорта, в секса, в живота, защото ТИ заслужаваш. Имаш чувствително тяло, чувствен и любвеобвилен човек си като цяло. Описват те като грижовен/на, дори можеш да се грижиш за другите до задушаване. Страхуваш се от унижение, а чувството за вина често ти е доживотен спътник. Възможно е то да е било основен възпитателен инструмент спрямо теб от страна на по-властен или взискателен родител. Като цяло си много издържлив/а и търпелив/а, но когато търпението ти свърши, да му мисли този, който е пред очите ти. Често се срамуваш от себе си и се самообвиняваш, което те кара и да поставяш не своите, а чувствата на другите пред себе си. Опитай се да бъдеш внимателен/на със себе си, както си би бил/а спрямо най-близките си хора. Приеми своите "недостатъци" с любов и тогава няма да се чувстваш длъжен/на само спрямо другите, а ще видиш, че ти си достоен/на за грижа и внимание.
Маска на Контрольора – рана от предателство
Имаш проницателен поглед и изглеждаш самоуверен/a. Същевреммено дълбоко в себе си изпитваш страх от подценяване и провал. Девизът ти е: нападението е най-добрата защита. Крайната цел винаги е победата, заради имиджа и позицията ти в обществото. Обичаш да си център на вниманието, да си видян/а, харесан/a. В същото време обаче изпитваш несъзнателен страх да не би да те подминат или подиграят, т.е. да предадат твоето доверие. Затова ти е важно да спечелиш гласовете на околните. Ако се усетиш уязвим, клониш към това да нападаш - жертва на тези атаки обаче са най-вече чувствата ти. Добър лидер си - имаш качеството да водиш и да мотивираш другите, да караш да ти се доверят безапелационно. Трудно ти е обаче да приемеш и покажеш и своите слаби страни. Ако приемеш, че и ти си раним/a и не чак толкова безстрашен/на, че се страхуваш от предателство, от провал, с времето ще видиш, че не всичко е на всяка цена и че може и по-полека да ти се получават нещата, с по-малко усилия и контрол. Старай се повече да изслушваш околните. Пробвай и ти да се показваш повече, дори когато си "слаб/а". Дай си възможността да помолиш за помощ или дори благодариш - това няма да те направи по-малко можещ или заслужаващ. И ще си спестиш енергийното изразходване до крайност понякога, причинено от склонността ти да даваш повече. Не пренебрегвай собствените си потребности в името на това да даваш, за да се харесаш на другите и да се правиш на „велик“. Обикновено имаш широки рамене, защото символично си свикнал/а да носиш и да поемаш отговорност. Ако оставиш контрола и позволиш другите да водят от време на време, ще усетиш наслада от това някой да се погрижи за теб и за задачите.
Маска на Скования – рана от несправедливост
Често виждаш живота си като перфектно инсцениран пърформанс, в който няма отпускане. Грижиш се за всички детайли, но рядко имаш мира. За теб са важни правилата, редът и моралът, понякога дори до степен на ригидност и консерватизъм. Отдава ти се почти всичко - от спортни постижения до работни задачи и организации. Често имаш стремеж към перфекционизъм, съвършенство. Също си пример за възпитан човек с много добър усет за обстоятелствата, другите, реалността. Ако изобщо имаш някакъв проблем, той се нарича стегнатост и контрол. А понякога и ревност. Трудно се доверяваш, страхуваш се от наказание или прецакване. Справедливостта е твоята висша ценност. В теб има много огън, но ти е трудно да сам/а да му се насладиш. За да бъде това възможно, би трябвало да обърнеш внимание и на спокойните, дълбоки страни на живота, на релакса и непукизма. С околния свят се справяш забележително успешно, но истински пълноценен/пълноценна ще се чувстваш тогава, когато вникнеш и в твоя вътрешен мир и се отпуснеш като си позволиш да консумираш удоволствието след добре свършената работа. Страхувайки се от несправедливост и ревностно спазвайки правилата в света понякога ти пречи истински да се забавляваш. Липсва ти пластичност в буквалния и преносния смисъл и би било хубаво, ако се отпуснеш, издишаш и си кажеш „майната му“. Ако си позволиш малка доза от този непукизъм ще видиш, че светът е едно шарено място и забавление дебне отвсякъде. Ще се научиш истински да са наслаждаваш на живота и ще оцениш и труда си повече, защото животът не е само едното ли другото, а здравословното превключване между тях.
Из Лиз Бурбо, "Петте рани, които ти пречат да бъдеш какъвто си", Издателство: Enthusiast
