В предишната статия се запознахме със стреса и неговата проява на телесно и поведенческо ниво (виж статия стрес 1). Преди да се спрем на различните методи, с които можем да си помогнем при периоди на стрес, ще разгледаме защо тялото ни реагира по-определени начини в стресови ситуации и кога това води до бърнаут.
Модел на телесен отговор при стрес
Ситуациите от една страна и възприятието на хората от друга предизвикват различни модели на телесен отговор (=„ситуационна стереотипия“). Например, ако някой се опита да ни нападне или ограби, повечето от нас биха реагирали като се защитят или се опитат да избягат възможно най-далеч. В други ситуации като изява пред публика, активните начини за справяне не са решение. Често подскачаме от крак на крак, прочистваме си гласа, опитваме се да забавим темпото на дишане и т.н. Разликите в характера също играят важна роля. Хората, които по-често стигат до бърнаут обикновено са много амбициозни, дейни, съответно мислят повече за постигане на цели и работят в тази посока, но рядко си позволяват почивка.
Фазите на стреса
В зависимост от силата на стресора*, човек може да премине директно към по-напреднал етап на стреса!
Фаза 1: През първия стадий на стрес има леко завишено ниво на тревожност, което не пречи на работоспособността, дори ѝ влие благоприятно. Като цяло сблъсъците с нови, временни изпитания често предизвикват това състояние – напр. заемането на нова длъжност в работата.
Фаза 2: Нивата на стрес са по-завишени и/или са налични за по-дълъг период от време. Тук често се срещат неприятни проявления на физическо ниво. Обикновено оплаквания като „затрупване с работа“ и „невъзможност за поемане на глътка въздух“ са сигнали, че стресът е преминал на следващо ниво.
Фаза 3: Ако не се предприемат мерки, човек навлиза в следващия стадий, където стресът става хроничен. Най-типичният симптом е усещането, че колкото повече се работи, толкова повече не се получават нещата. Свръхизбухливост, постоянна нервност, главоболие, усещане за напрежение са също част от симтоматиката.
Фаза 4: Бърнаут (синдромът на прегарянто) и свръх-умората са характеристики за последния стадий. Типични за него са емоционалното, физическо и психическо изтощение до степен, в която човек се чувства претоварен и в следствие не е работоспособен. Критерият за разпознаване е следният: ако човек сравни как се чувства в петък след работа и в понеделник преди и почти няма никаква разлика спрямо усещането за изтощение, тогава бърнаут е налице.
*Стрес е всичко това, което по някакъв начин застрашава нашия вътрешен баланс. Заплахата се определя като стресор, а индивидуалните ресурси за справяне – като буфери.
