Подбелът е древно средство за лечение на кашлица, което е използвано още от Диоскорид и Плиний. Действието му е отразено и в латинското наименование "Tussilago farfara", tussis = кашлица и ago = изгонвам, farfara се отнася до листата, покрити с бели косъмчета, и означава брашнен.
Приложения
Подбелът е едно от първите растения през пролетта, заедно s moмината сълза.
Той разтваря цветовете си към първите, нежно затоплящи слънчеви лъчи и озарява ярко иначе все още безплодната земя. Едва когато ясните, жълти цветове увяхнат и семената бъдат отнесени от вятъра, се появяват листата, които първо се завиват нагоре, а след това се разгъват по стъблото.
Подбелът съдържа голямо количество минерали като калий, калций, цинк, магнезий, силициева киселина и желязо. Съдържа също така слузни вещества и танини, което го прави отлично средство за лечение на всички бронхиални заболявания. Така през 1994 г. подбелът получава и наградата "лечебно растение на годината".
За съжаление той е изпаднал в немилост, тъй като освен многото си ценни съставки съдържа и малки количества пиролизидинови алкалоиди, за които се подозира, че имат увреждащ черния дроб ефект. Затова се препоръчва да не се приема чай от подбел за повече от четири седмици. В книгата си "Essbare Wildpflanzen" ("Ядливи диви растения") Флайшхауер пише, че подбелът се консумира от векове (дори в по-големи количества), без да са описани подобни ефекти. Предлаганият в търговската мрежа чай от подбел не съдържа пиролизидинови алкалоиди.
В кухнята
Подбелът е много нежна билка, която може да се използва по различни начини в кухнята. Пъпките, цветовете и дори стъблата придават чудесен вкус на салати, а се използват и като декорация. Младите листа могат да се нарежат както в салати, така и в извара с билки. Дръжките също са вкусни и си подхождат добре с картофи. Големите листа са подходящи за рулца, пълни със сирене и зеленчуци или пъл като основна съставка за супи.
От септември нататък корените могат да се събират и да се използват за печене или да се готвят заедно с други кореноплодни зеленчуци.
Лечебни приложения
Още Плиний препоръчва дим от подбел при астма и бронхит. В миналото листата от подбел често са били пушени като цигари или в лула. Димът има спазмолитично действие и помага за освобождаване на полепналата слуз. И днес можем да се възползваме от този ефект при упорита кашлица и храчки, като вдишваме малки количества дим от подбел.
От листата на подбел може да се приготви сироп за подпомагане на дихателните пътища. Можете да го приготвите, както е описано тук, просто заменете живовляка от рецептата с подбел.
При разширени вени и язви компресът от стрити листа може да има успокояващ ефект.
Чай
Най-честата употреба на подбел е като чай. Използва се главно при хронична и спазматична кашлица, бронхит, астма иза отхрачване.
Слузните вещества в подбела образуват защитен слой около лигавиците, танините ги укрепват, а съдържащите се в тях минерали помагат за възстановяването на лигавиците. Подбелът се използва и за разширяване на бронхиалните тръби и за облекчаване на затлачването на фината белодробна тъкан.
За приготвянето на чая се събират и изсушават цветове и листа. Залейте две чаени лъжички от сместа с 250 мл вряла вода и оставете да кисне в продължение на десет минути.
Обичам да смесвам подбел с други билки за кашлица, като смрадлика, бял равнец или живовляк.
Външно екстрактът се използва при кожни проблеми, особено при възпаления и изгаряния, за промивки или обливания.
Грижа за тялото с подбел
Отвара от подбел се използва за бързо омазняваща се кожа и чуплива, склонна към омазняване коса. За да направите отвара, загрейте 500 мл. вода до точката на кипене, добавете две супени лъжици листа от подбел и оставете да заври веднъж. Отстранете от огъня, оставете да се запари за 10 минути и прецедете. Използвайте отварата от подбел за измиване на лицето или за масаж на косата и скалпа.
