Еньовден е стар български празник, който се отбелязва ежегодно на 24 юни. Смята се, че корените му стигат чак до тракийската цивилизация. Традициите и ритуалите на християнския празник по случай рожденството на Св. Йоан Кръстител, който се отбелязва на същата дата, често се смесват с Еньовден. Тъй като празникът е през лятото, много от традициите и ритуалите са свързани с култа към слънцето, типичен за траките.
Танцът на слънцето
Според българския фолклор началото на зимата започва на Еньовден. Вярвало се е, че когато слънцето изгрява на този ден, то танцува и който го види, ще бъде здрав през следващата година. На изгрев хората се обръщали с лице към него, наблюдавайки сенките зад гърбовете си. Ако сянката е цяла, човекът ще бъде здрав, ако е наполовина - ще се разболее тази година.
Не е било разрешено да се работи на полето или да се пере в деня на празника. Хората вярвали, че св. Еньо ще убие с мълнии човека, който пренебрегва празника си. И ако някой изпере дрехите си на този ден, член на семейството му ще се разболее.
Смятало се също, че преди слънцето да започне дългия път към зимата, то спира да си почине. Вярвали, че то казва „сбогом“ на света и се къпе във водите на земята, правейки ги лечебни. Когато се отцеди, водата, която падне, става роса. Тази роса има специална магическа сила и се ползва за добро здраве, затова хората се търкаляли в нея на Еньовден.
77 и половина билки
Смята се, че билките имат най-голяма лечебна сила, особено ако са събрани при изгрев слънце. Броят им трябва да бъдат точно „77 и половина“, за всяка болест и за болестта без име.
През деня на празника момите от селата се събирали и подготвяли „Еньова буля“. Избирали 5-годишно момиче и го обличали с бяла рокля и червено яке, воал и корона от еньовчета, окичвали я със сребърни монети. След това те пращали момичето да мине през селото, нивите и кладнеците. Целта на този ритуал била да помоли св. Еньо за здраве и плодородие.
Самодивско хоро
Хората вярвали, че на Еньовден самодивите излизали по поляните и танцували своето самодивско хоро.
Мълчана вода
При залез слънце хората отивали за „мълчана вода“, която се смятала за лековита. В пълна тишина, за да не унищожат магическата и сила, те вземат вода от бистър, сладък извор. След това водата се използва за предсказване на здравето, брака и плодовитостта.