Последните няколко месеца ми се наложи да работя и уча без да имам време за почивка, а свободното си време влагах в планирането на ремонт вкъщи. Продължих с това тепмо, доволна от своята продуктивност, докато забързаността, притесненията и безкрайното плануване не дадоха своя отзвук – разболях се. Това ме накра насилствено да забавя темпото и да преосмисля кое ме кара да предпочитам "стреса" пред мен и моите нужди. Мотивирах се да погледна стреса през нова лупа и да видя какви методи за релакс мога да вклюва в ежедневието си. Всичко това ще опитам да синтезирам в няколко статии.
Фокусът на тази, първата статия от поредицата, са следните два въпроса: От къде произтича усещането за стрес и как тялото и поведението ни откликват на сигналите му.
Понятието „стрес“
Стрес е всичко това, което по някакъв начин застрашава нашия вътрешен баланс. Заплахата се определя като стресор, а индивидуалните ресурси за справяне – като буфери. Следователно ако усещането е, че в определена ситуация стресорът е голям, а личните ресурси - оскъдни, тогава нивата на стреса ще бъдат високи.
Отзвук на стреса в тялото
Нашата нервна система (СНС)* произвежда рефлексни (без наша намеса) отговори на стресора като разширяване на зениците, усилено потене, ускорен сърдечен ритъм, увеличено кръвно налягане и др. СНС заедно с ендокринната система помага за регулирането на следните процеси:
- засилено отделяне на хормоните на стреса: адреналин, норадреналин и кортизол;
- намаляване на продукцията на други като соматотропин – хормона на растежа;
- натрупване на енергия.
Като реакция от работата на двете системи и на мозъка, който също изпраща сигнали към тялото, се натрупва повече енергия (повишени нива на кръвна захар, която се разпределя към органите). Имунната система също работи усилено като спомага защитните клетки да преминават в кръвния поток и да достигнат до необходимите тъкани. Всички тези реакции ни помагат да реагираме адекватно и да се съхраним за кратък период от време, но ако процесите продължават с месеци или години, оргазнизмът се пренатоварва и имунната система се срива.
Основни механизми за справяне със стреса
В зависимост как оценяваме възприетата заплаха, ние се позоваваме на различни методи за справяне. Грубо казано можем да обособим – пасивен и активен метод за справяне, като разбира се често има нюанси. Активните механизми за справяне са бягство или битка, тоест да избегнем дадена ситуация или да се борим, да сложим граници. При тези механизми ние даваме физическа изява на нашите емоции. За разлика от това, по време на ситуации, при които не е възможна такава реакция се включват пасивните защити. Тогава, съответно отново се активира СНС - тоест има физиологична реакция, но няма директна физическа изява. Във втория случай тялото остава в покой – няма изява навън, но емоцията както на психическо, така и на физическо ниво остава вътре.
Защо тялото ни реагира по-определени начини в стресови ситуации, кога това води до бърнаут (виж статия стрес 2) и как можем да го избегнем като се самоподкрепим и погрижим за себе си, ще разбереш в следващите две статии.
*Интересен факт: Автономната част на нервната система (АНС) е тази, която главно реагира на стреса и отговаря за преработката му. Тя се дели на симпатикова (СНС), отговаряща за реакциите при стрес и парасимпатикова (ПНС), отговаряща за възвръщането към нормално състояние след преживян стрес.
