В първата статия от поредицата (виж статия стрес 1) се запознахме със стреса и неговата проява на телесно и поведенческо ниво. В следващата (виж статия стрес 2) разгледахме защо тялото ни реагира по определени начини в стресови ситуации и кога се стига до бърнаут. Фокусът на тази са различните методи, с които можем да си помогнем при периоди на стрес.
Физическа активност
Физическата активност няма да намали стреса, но може да даде възможност на тялото да отговори индиректно на натрупалото се напрежение.
Поемане на контрол
Ако дадем на стесора (работа, задължения, нови функции) по-голяма тежест от колко на нашите възможности и ресурси, везната ще натежи в посока „не мога да се справя“. А ако си дадем време и измислим конкретни стратегии, малки стъпки към крайната цел, ще отнемем силата на обстоятелствата и ще се чувстваме значително по-добре.
Приемане
Има, разбира се, ситуации, които не можем да повлияем независимо от усилията, които полагаме в тази посока. В такива моменти е необходимо да приемем, че не сме богове и съответно или да сменим изцяло посоката (напр. нова работа, раздяла и др.), или да намерим начини да се чувстваме добре, въпреки обстоятелствата отвън.
Намиране на подкрепа
Един от начините да се почувстваме по-добре е да се обърнем към близки и приятели, преживели подобно нещо или към терапевт, който може да ни помогне да се справим с неприятните емоции. Освен насоки, в подобна подкрепа можем да намерим утеха, забавление и дори да се разсеем за момент – все полезни стратегии за (себе)облекчаване.
Продуктивност вместо (постоянна) активност
Напоследък стана доста разпространен митът, че колкото повече се работи, толкова по-бързо се постигат резултати. Всъщност идеята е НЕ да работим повече или да имаме пълен график, а да работим стратегически като гоним важните задачи. Слагането на приоритети и изготвянето на план-действие могат да помогнат много като ни разтоварят от излишните задачи и ни дадат фокус и мотивация.
Намиране на време за себе си
Времето отделено за почивка и забавление е от огромно значение за емоционалното ни състояние. Често обаче го пренебрегваме, защото ни изглежда като безсмислено и непродуктивно. А всъщност без него не можем, защото как бихме работили с енергия, ако ние самите се оставяме „незаредени“? Среща с приятел, разходка из парка или музеите, любимото хоби и топла чаша чай могат да ни презаредят и мотивират много повече отколкото си даваме сметка.
